CORTEN

314 подписчиков

Группа за синкити кортенци Кортенски родни простори! Мои навред небеса. Тук детството с мене говори, дари ме със чиста роса. Израснал съм с тези рекички, без сила сега и без глас. Къде сте приятели всички, аз идвам на гости при вас. Ах, луди биле сме за ново, за малка сполука поне. А времето, слово по слово, турга ни на колене. Виж, пътя безгрижно си тича, съмнения, сълзи не знай. Той пътници лудо обича, измислен жадуващи рай. Деца сме ония, безпечни, препълнени с песни и звън. От кътчета степни, далечни, пренесени в градския сън. И пълни сме с пориви, сила, отричащи тоз кръговрат. Защото любов ни родила във Кортен - завинаги млад.